Направо към съдържанието

Уикипедия:Правила за наименуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
__TOC__
\n\nНа тази страница са изложени някои приети '''правила за наименуване на статии'''. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на [[Уикипедия:Правила за наименуване/Предложения/|страницата за предложения]].\n\nКакто при повечето [[Уикипедия:Правила и препоръки|правила в Уикипедия]], тези също са ориентировъчни и [[Уикипедия:Игнорирайте всички правила|ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение]], използвайте го.\n\nОсновната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез [[Уикипедия:Преместване и пренасочване|пренасочващи страници]], където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименуване на основната страница, съдържаща текста на статията.\n\n''За информация относно непозволените в статиите знаци вижте [[Уикипедия:Правила за наименуване/Технически ограничения]]''.\n\n== Общи правила ==\nЗаглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:\n# '''кратки, но без съкращения'''\n#* ''Примери:'' [[СДС]] е пренасочваща страница към [[Съюз на демократичните сили]]\n#* ''Изключения:'' няма формално утвърдени изключения\n# '''нечленувани'''\n#* ''Изключения:'' няма формално утвърдени изключения\n# '''в единствено число'''\n#* ''Изключения:''\n#** [[таксон]]и, по-високи от [[род (биология)|род]] (при [[животни]]те – по-високи от [[вид (биология)|вид]])\n#** етнически групи (например [[българи]])\n# '''единствено името на обекта''', без град, село, река и т.н.\n#* ''Примери:'' [[София]], [[Париж]]. Не: [[Град София]], [[Град Париж]]\n#* ''Изключения:''\n#** Ако обект с това име вече съществува, вижте по-долу „[[#Имена с повече от едно значение|Имена с повече от едно значение]]“ за инструкции\n#** [[#Статии за общини и области в България|Статии за общини и области в България]]\n\nОбщите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например [[Фантомът от Операта]]), както и за съществителни собствени имена (например [[Скорците]]).\n\n== Тирета и интервали около тях ==\n(преместено в [[Уикипедия:Правопис]])\n\n== Имена на чужди езици ==\n=== Книжовна норма ===\n[[Български книжовен език|Българската книжовна норма]] определя следните правила за предаване на собствени имена от чужди езици:{{cite book | last = Мурдаров | first = Владко | coauthors = Татяна Александрова, Руска Станчева, Катя Чаралозова, Маргарита Димитрова, Калина Викторова, Мери Лакова, Петя Костадинова, Милен Томов, Николай Паскалев, Илиана Стоилова, Атанаска Атанасова | year = 2012 | title = Официален правописен речник на българския език | publisher = Просвета | location = София | pages = 30 – 37 | isbn = 9789540127019}}\n
\nПредаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език\n\nСобствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, транслитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция\n\nТранскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на приемащия език.\n\n: 25. При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила:\n\n:: 25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се предават със съответстващите им български букви.\n::: ''Миколка'' – ''Міколка'' (беларус.), ''Полтава'' – ''Полтава'' (укр.), ''Абел'' – ''Abel'' (унг.), ''Акдер'' – ''Akder'' (тур.), ''Алоис'' – ''Alois'' (чеш.), ''Балзак'' – ''Balzac'' (фр.), ''Голсуърти'' – ''Galsworthy'' (англ.), ''Жеромски'' – ''Żeromski'' (пол.), ''Мистрал'' – ''Mistral'' (фр.), ''Райтер'' – ''Reiter'' (нем.)\n\n:: 25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българския, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.\n::: ''Висоцки'' – ''Высоцкий'' (рус.), ''Йожени'' – ''Eugénie'' (фр.), ''Крим'' – ''Крым'' (рус.), ''Асник'' – ''Asnyk'' (пол.), ''Бонк'' – ''Bąk'' (пол.), ''Дъртмът'' – ''Dartmouth'' (англ.), ''Екельоф'' – ''Ekelöf'' (шв.), ''Гьодел'' – ''Gödel'' (нем.), ''Сент Бьов'' – ''Sainte-Beuve'' (фр.), ''Пастьор'' – ''Pasteur'' (фр.), ''Тасос'' – ''Θάσος''/''Thasos'' (гр.), ''Тесалия'' – ''Θεσσαλία''/''Thessalia'' (гр.)\n\n; Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици\n\nПри предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:\n\n: 26. Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с изключение на случаите, посочени в т. 26.1.\n:: ''Вермер'' – ''Vermeer'' (нидерл.), ''Еренберг'' – ''Ehrenberg'' (нем.), ''Гудман'' – ''Goodman'' (англ.), ''Дар ес Салаам'' – ''Dar es Salaam'' (ар.)\n\n:: 26.1. Дългата гласна '''[i]''' в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание '''ий'''.\n::: ''Джийн'' – ''Jean'', ''Айрийн'' – ''Irene'', ''Лийдс'' – ''Leeds'', ''Маями Бийч'' – ''Miami Beach'', ''Пийт'' – ''Peet''\n\n:: 26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми.\n::: ''Гордеевка'' – ''Гордеевка'' (рус.), ''Евсеево'' – ''Евсеево'' (рус.), ''Заангарское'' – ''Заангарское'' (рус.), ''Църноок'' – ''Црноок'' (ср.)\n\n:: 26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания '''ан''', '''он''', '''ен''' и с '''ом''', '''ем''' пред буквите '''[б]''' и '''[п]'''.\n::: ''Венсан'' – ''Vincent'' (фр.), ''Мартен'' – ''Martin'' (фр.), ''Конт'' – ''Compte'' (фр.), ''Лион'' – ''Lyon'' (фр.), ''Рембо'' – ''Rimbaud'' (фр.), ''Бонк'' – ''Bąk'' (пол.), ''Домбровски'' – ''Dąbrowski'' (пол.), ''Ченстохова'' – ''Częstochowa'' (пол.), ''Сертан'' – ''Sertã'' (порт.)\n\n:: 26.4. Йотацията на гласните се предава както следва:\n\n::: 26.4.1. Йотувано '''[а]''' – с буквата '''я''' с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.\n:::: ''Ароябе'' – ''Arroyabe'' (исп.), ''Капрая'' – ''Capraia'' (ит.), ''Фраяно'' – ''Fraiano'' (ит.), ''Гоя'' – ''Goya'' (исп.), ''Маями'' – ''Miami'' (англ.), ''Яде'' – ''Jade'' (нем.), ''Яроу'' – ''Yarrow'' (англ.), ''Ян'' – ''Jan'' (пол.)\n\n::: 26.4.2. Йотувано '''[у]''' – с буква '''ю'''.\n:::: ''Юкон'' – ''Yukon'' (англ.), ''Юрата'' – ''Jurata'' (пол.), ''Юлсхам'' – ''Julshamm'' (норв.), ''Виляюсо'' – ''Villayuso'' (исп.)\n\n::: 26.4.3. Йотувано '''[о]''' – с буквосъчетанието '''йо''' в началото на името или след буква за гласна.\n:::: ''Дарийо'' – ''Darrieu'' (фр.), ''Йон'' – ''Yonne'' (фр.), ''Йорвил'' – ''Eurville'' (фр.), ''Йорк'' – ''York'' (англ.), ''Йънг'' – ''Yonge'' (англ.), ''Майо'' – ''Mayo'' (фр.), ''Ойос'' – ''Hoyos'' (исп.)\n\n::: 26.4.4. Йотувано '''[ъ]''' – с буквосъчетанието '''йъ'''.\n:::: ''Брайър'' – ''Brier'' (англ.), ''Макинтайър'' – ''MacIntyre'' (англ.)\n\n::: 26.4.5. Йотувано '''[е]''' – с буквосъчетанието '''йе'''.\n:::: ''Айен'' – ''Ayen'' (фр.), ''Байерн'' – ''Bayern'' (нем.), ''Йебра'' – ''Yebra'' (исп.), ''Йена'' – ''Jena'' (нем.), ''Йета'' – ''Yetta'' (англ.), ''Мейе'' – ''Meillet'' (фр.)\n\n:::: 26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната '''[е]''' в средисловие на собствени имена от славянски езици.\n::::: ''Крагуевац'' – ''Крагујевац'' (ср.), ''Сараево'' – ''Sarajevo'' (босн.)\n\n:: 26.5. Не се предава йотация на гласната '''[и]'''\n::: ''Бела Краина'' – ''Бела Крајина'' (ср.), ''Иржи'' – ''Jiři'' (чеш.)\n\n:: 26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.\n::: ''Амио'' – ''Amiot'' (фр.), ''Биентина'' – ''Bientina'' (ит.), ''Блеър'' – ''Blair'' (англ.), ''Боало'' – ''Boileau'' (фр.), ''Ботсуана'' – ''Botswana'' (англ.), ''Емпайър Стейт Билдинг'' – ''Empire State Building'' (англ.), ''Гуадалупа'' – ''Guadalupe'' (исп.), ''Гуатемала'' – ''Guatemala'' (исп.), ''Греъм'' – ''Graham'' (англ.), ''Дарбоа'' – ''Darboi'' (фр.), ''Джулиана'' – ''Giuliana'' (ит.), ''О'Лиъри'' – ''O'Leary'' (англ.), ''Ориоло'' – ''Oriolo'' (ит.), ''Пауълс'' – ''Powels'' (англ.), ''Поатие'' – ''Poitier'' (фр.), ''Сан Иларио'' – ''San Hilario'' (исп.), ''Сериате'' – ''Seriate'' (ит.), ''Тиера дел Фуего'' – ''Tierra del Fuego'' (исп.), ''Тауър'' – ''Tower'' (англ.)\n\n::: 26.6.1. Не се допуска писане на '''йа''' и '''йу''' вместо '''я''' и '''ю'''.\n:::: ''Ваян'' – ''Vaillant'' (фр.), ''Маями'' – ''Miami'' (англ.), ''Маяр'' – ''Maillard'' (фр.)\n\n::: 26.6.2. Буквосъчетанието '''ia''' в краесловието се предава на български със съчетанието '''ия'''.\n:::: ''Аления'' – ''Alenia'' (фр.), ''Гарсия'' – ''Garcia'' (исп.), ''Италия'' – ''Italia'' (ит.), ''Калабрия'' – ''Calabria'' (ит.), ''Калифорния'' – ''California'' (англ.), ''Лучия'' – ''Luccia'' (ит.), ''Мария'' – ''Maria'' (исп.), ''Силвия'' – ''Sylvia'' (англ.), ''Синтия'' – ''Cynthia'' (англ.), ''Сторлия'' – ''Storlia'' (норв.)\n\n:: 26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с '''y''' и '''ы''', се предават с българската буква '''и'''.\n::: ''Жигуни'' – ''Жыгуны'' (рус.), ''Крим'' – ''Крым'' (рус.), ''Мартин'' – ''Мартын'' (рус.), ''Рибаков'' – ''Рыбаков'' (рус.), ''Черних'' – ''Черных'' (рус.), ''Биджов'' – ''Bydžov'' (чеш.), ''Борови'' – ''Borowy'' (пол.), ''Дибровски'' – ''Dybrowski'' (пол.)\n\n; Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици\n\nПри предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:\n\n: 27. Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици\n\n:: 27.1. Мекостта на съгласните се предава с '''ь''' (пред '''о'''), '''я''' (пред '''а'''), '''ю''' (пред '''у''').\n::: ''Авиньон'' – ''Avignon'' (фр.), ''Альона'' – ''Алёна'' (рус.), ''Бабьоф'' – ''Babeuf'' (фр.), ''Баньос'' – ''Baños'' (исп.), ''Баньо'' – ''Bagneux'' (фр.), ''Гьоте'' – ''Goethe'' (нем.), ''Малмьо'' – ''Malmö'' (шв.), ''Отьой'' – ''Auteuil'' (фр.), ''Жельона гура'' – ''Zielona Góra'' (пол.), ''Петьофи'' – ''Petöfi'' (унг.), ''Ньора'' – ''Ñora'' (исп.); ''Арманяк'' – ''Armagnac'' (фр.), ''Болоня'' – ''Bologna'' (ит.), ''Бялисток'' – ''Bialystok'' (пол.); ''Бюв'' – ''Bjuv'' (норв.), ''Косцюшко'' – ''Kościuszko'' (пол.), ''Люляйяко'' – ''Llullaillaco'' (исп.), ''Винюела'' – ''Viñuela'' (исп.)\n\n:: 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните '''[е]''' и '''[и]''', както и в краесловие.\n::: ''Агнешка'' – ''Agnieszka'' (пол.), ''Каменец'' – ''Kamieniec'' (пол.), ''Канете'' – ''Cañete'' (исп.), ''Мелно'' – ''Mielno'' (пол.), ''Негош'' – ''Његош'' (ср.), ''Нунес'' – ''Núñes'' (исп.), ''Севине'' – ''Sévigné'' (фр.); ''Джили'' – ''Gigli'' (ит.), ''Вини'' – ''Vigny'' (фр.), ''Гогол'' – ''Гоголь'' (рус.), ''Монтен'' – ''Montaigne'' (фр.), ''Познан'' – ''Poznań'' (пол.)\n\n:: 27.3. Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.\n::: ''Кирххайм'' – ''Kirchheim'' (нем.), ''Маккинли'' – ''MacKinley'' (англ.), ''Норддорф'' – ''Norddorf'' (нем.), ''Скагеррак'' – ''Skagerrak'' (швед.)\n\n:: 27.4. Буквосъчетанието '''dt''' в имена от немски език се предава на български само с буквата '''т'''.\n::: ''Айзенщат'' – ''Eisenstadt'', ''Хантке'' – ''Handtke'', ''Хумболт'' – ''Humboldt'', ''Шмит'' – ''Schmidt''\n\n:: 27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието '''th''' в английските собствени имена, се предават с буквите '''т''' и '''д''' според изговора им.\n::: ''Хедър'' – ''Heather'' (англ.), ''Смит'' – ''Smith'' (англ.)\n\n:: 27.6. Съгласните '''[р]''' и '''[л]''' в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите '''-ър-/-ръ-''' и '''-ъл-/-лъ'''.\n::: ''Бърно'' – ''Brno'' (чеш.), ''Кръстац'' – ''Крстац'' (ср.), ''Вълтава'' – ''Vltava'' (чеш.), ''Връхлицки'' – ''Vrchlický'' (чеш.), ''Вършац'' – ''Вршац'' (ср.)\n\n::: 27.6.1. Между краесловните '''[р]''' и '''[л]''' и предходна съгласна се вмъква '''[ъ]''', което се предава при писане.\n:::: ''Бийгъл'' – ''Beagle'' (англ.); ''Гренобъл'' – ''Grenoble'' (фр.); ''Нюкасъл'' – ''Newcastle'' (англ.); ''Пьотър'' – ''Петр'' (рус.); ''Piotr'' (пол.); ''Сартър'' – ''Sartre'' (фр.)\n\n::: 27.6.2. Не се вмъква и не се пише '''[ъ]''' между краесловни '''[л]''', '''[м]''' и '''[н]''' и предходни '''[р]''' и '''[л]'''.\n:::: ''Берн'' – ''Bern'' (нем.), ''Карл'' – ''Karl'' (нем.), ''Люцерн'' – ''Luzern'' (нем.), ''Палм'' – ''Palm'' (англ.), ''Шарл'' – ''Charles'' (фр.)\n\n:: 27.7. Съчетанието на съгласните '''[ш]''' и '''[т]''' в чужди собствени имена се предава с българската буква '''щ'''.\n::: ''Бернщейн'' – ''Бернштейн'' (рус.), ''Дармщат'' – ''Darmstadt'' (нем.), ''Ещорил'' – ''Estoril'' (порт.), ''Ищван'' – ''István'' (унг.), ''Пещи'' – ''Pesti'' (унг.), ''Щабин'' – ''Sztabin'' (пол.), ''Щиван'' – ''Štiván'' (слов.), ''Щур'' – ''Štúr'' (слов.), ''Щутгарт'' – ''Stuttgart'' (нем.)\n\n:: 27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата '''щ''' в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание '''шч'''.\n::: ''Любошчински'' – ''Любощинский'', ''Шчедрин'' – ''Щедрин'', ''Шчепкин'' – ''Щепкин'', ''Шчерба'' – ''Щерба''\n\n:: 27.9. Испанската съгласна, отбелязвана с буквите '''c''' (когато е пред ''e'' или ''i'') и '''z''', се предава с буквата '''с'''.\n::: ''Андалусия'' – ''Andlucia'', ''Баласоте'' – ''Balazote'', ''Барселона'' – ''Barcelona'', ''Валенсия'' – ''Valencia'', ''Веракрус'' – ''Verakruz'', ''Мендоса'' – ''Mendoza''\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация\n\nНякои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука).\n\n: 28. Транслитерацията е застъпен в следните случаи:\n\n:: 28.1. При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.\n::: ''Зигбург'' (нем. ''Siegburg''), ''Зигфрид'' (нем. ''Siegfried''), ''Лимож'' (фр. ''Limoge''), ''Варад'' (фр. ''Varade''), ''Марженка'' (чеш. ''Mařenka''), ''Пршикопи'' (чеш. ''Příkopy'')\n\n:: 28.2. При имена от руски език буквите '''о''' и '''е''' се предават съответно с '''о''' и '''е''' независимо от изговора си.\n::: ''Бородино'' (рус. ''Бородино''), ''Евтушенко'' (рус. ''Евтушенко''), ''Москва'' (рус. ''Москва''), ''Ростов'' (рус. ''Ростов'')\n\n:: 28.3. При имена от украински и словашки език буквосъчетанията '''ав''', '''ев''', '''ив''' и '''ов''' се предават съответно с '''ав''', '''ев''', '''ив''' и '''ов''' независимо от изговора си.\n::: ''Довженко'' (укр. ''Довженко''), ''Шевченко'' (укр. ''Шевченко''), ''Бардейов'' (слов. ''Bardejov''), ''Прешов'' (слов. ''Prešov'')\n\n:: 28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата '''r''' се предава с '''р''' независимо от изговора си.\n::: ''Бьорн'' – ''Børn'' (шв.), ''Едуард'' – ''Edward'' (англ.), ''Джордж'' – ''George'' (англ.), ''Роджър'' – ''Roger'' (англ.), ''Флорнес'' – ''Flornes'' (шв.), ''Хановер'' – ''Hannover'' (нем.)\n\n:: 28.5. Допуска се употребата на '''s''' в края и в средата на имена от английски език да се предава със '''с''' или '''з'''.\n::: ''Дикенс'' и ''Дикенз'' – ''Dickens'', ''Холмс'' и ''Холмз'' – ''Holmes'', ''Чарлс'' и ''Чарлз'' – ''Charles''; ''Голсуърти'' и ''Голзуърти'' – ''Galsworthy'', ''Солсбъри'' и ''Солзбъри'' – ''Salisbury''\n\n:: 28.6. Буквеното съчетание '''ng''' в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание '''нг'''.\n::: ''Гронинген'' – ''Groningen'' (нидерл.), ''Инге'' – ''Inge'' (нем.), ''Меринг'' – ''Mehring'' (нем.), ''Нотингам'' – ''Nottingham'' (англ.), ''Солинген'' – ''Solingen'' (нем.), ''Тулинге'' – ''Tullinge'' (шв.)\n\n; Предаване на имена от чужди езици чрез превод\n\n:29. Някои отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български в преведена или полупреведена форма.\n:: ''Белия(т) дом'', ''Великата френска революция'', ''Дворец на конгресите'', ''Харта за правата на човека'', ''Лондонска филхармония'', ''Нобелова награда за литература''; ''Августин Блажени'', ''Екатерина Велика'', ''Карл Велики'', ''Ричард Лъвското сърце'', ''Карлсон, който живее на покрива'', ''Пипи Дългото чорапче'', ''Малкия(т) принц''; ''Баязид Първи'', ''Лъв Пети'', ''Ричард Трети'', ''Йоан Павел Втори'', ''Хенри Осми''; ''Северна Ирландия'', ''Южна Франция'', ''Южноафриканска република'', ''Източен Йерусалим'', ''Атлантически океан'', ''Боденско езеро'', ''Магеланов проток'', ''Суецки канал''\n\n:: 29.1. Допуска се имената на някои географски обекти да се предават преведени или транскрибирани.\n::: ''Големия(т) каньон'' и ''Гранд каньон'', ''Огнена земя'' и ''Тиера дел Фуего'', ''Скалисти планини'' и ''Роки Маунтинс''\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция\n\n: 30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма.\n\n:: 30.1. Установено е по традиция предаването на някои имена на държави, населени места и географски обекти.\n::: ''Англия'' – ''England'', ''Бавария'' – ''Bayern'', ''Ватерло'' – ''Waterloo'', ''Виена'' – ''Wien'', ''Дания'' – ''Danmark'', ''Испания'' – ''España'', ''Копенхаген'' – ''København'', ''Лисабон'' – ''Lisboa'', ''Неапол'' – ''Napoli'', ''Ньой'' – ''Neuilly'', ''Париж'' – ''Paris'', ''Полша'' – ''Polska'', ''Рейн'' – ''Rhein'', ''Рим'' – ''Roma'', ''Русия'' – ''Россия'', ''Франция'' – ''France'', ''Швеция'' – ''Sverige''\n\n:: 30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.\n::: ''Дарвин'' – ''Darwin'', ''Делон'' – ''Delon'', ''Вашингтон'' – ''Washington''\n\n:: 30.3. Установено е буквените съчетания '''au''' и '''eu''' в собствени имена, навлезли отдавна в българския език, да се предават с буквените съчетания '''ав''' и '''ев'''.\n::: ''Август'', ''Августин'', ''Евклид'', ''Евридика'', ''Зевс'', ''Клавдий'', ''Плавт'', ''Полидевк''\n\n:: 30.4. Установено е да не се пише '''й''' в края на руски фамилни имена.\n::: ''Белински'' – ''Белинский'', ''Любошчински'' – ''Любощинский'', ''Мережковски'' – ''Мережковский'', ''Чайковски'' – ''Чайковский''\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма\n\n: 31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика.\n:: ''Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.''\n:: ''Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.''\n:: ''Facebook ви помага да се свързвате с хората в живота ви.''\n\n; Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици\n\n:32. При предаването на собствени имена от чужди езици на български в са в сила следните основни правила:\n\n:: 32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.\n::: ''Булон сюр Мер'' – ''Boulogne-sur-Mer'', ''Жана д'Арк'' – ''Jeanne d'Arc'', ''Лаго ди Комо'' – ''Lago di Como'', ''О'Лиъри'' – ''O'Leary'', ''Рио Бланко'' – ''Rio Blanco'', ''Санта Пела'' – ''Santa Pela'', ''Фернан Нунес'' – ''Fernán Núñez''\n\n:: 32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребяват според правилата на българския език.\n::: ''Каспъров връх'' – ''Kaparowy Wierch'', ''Йонийско море'' – ''Mar Ionio'', ''река Мисисипи'' – ''Mississipi River'', ''Шетландски острови'' – ''Shetland Islands'', ''Месински проток'' – ''Strato di Messina'', ''Суецки канал'' – ''Qanā al-Suways'', ''Уестминстърско абатство'' – ''Westminster Abbey''\n\n:: 32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.\n::: ''Бин Ладен'' (но: ''Осама бин Ладен''), ''Ван Гог'' (но: ''Винсент ван Гог''), ''Дьо Гол'' (но: ''Шарл дьо Гол''), ''Фон Майенбург'' (но: ''Мариус фон Майенбург'')\n\n:: 32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с ''Мак''.\n::: ''Макдугъл'', ''Маклийн'', ''Макнамара''\n\n:: 32.5. Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.\n::: ''Габриеле д'Анунцио'' и ''Д'Анунцио'' – ''Gabriele d'Annunzio'', ''О'Нийл'' – ''O'Neill''\n\n::: 32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.\n:::: ''Питърс Ривър'' – ''Peter's River'', ''Сотбис'' – ''Sotheby's'', ''Кристис'' – ''Christie's''\n\n:: 32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според оригиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.\n::: ''Ню Йорк'' – ''New York'', ''Нюпорт'' – ''Newport'', ''Жан-Жак'' – ''Jean-Jacques'', ''Римски-Корсаков'' – ''Римский-Корсаков''\n\n::: 32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.\n:::: ''Екс ан Прованс'' – ''Aix-en-Provence'', ''Булон сюр Мер'' – ''Boulogne-sur-Mer'', ''Херк де Ста'' – ''Herk-de-Stad'', ''Ростов на Дон'' – ''Ростов-на-Дону''\n\n::: 32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена.\n:::: ''Великобритания'' – ''Great Britain'', ''Ламанш'' – ''La Manche'', ''Лафонтен'' – ''La Fontaine'', ''Ларошфуко'' – ''La Rochfoucau''\n\n::: 32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза '''и'''.\n:::: ''Хосе Ортега и Гасет'' и ''Хосе Ортега-и-Гасет'' – ''José Ortega y Gasset''\n\n:: 32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание '''-и'''.\n::: ''Анди'' – ''Andes'', ''Бахами''/''Бахамски острови'' – ''Bahamas'', ''Сейшели''/''Сейшелски острови'' – ''Seychelles''\n\n'''ЗАБЕЛЕЖКА'''\n\nВажна част от книжовната норма са също и многобройните примери, приведени в различни точки на Официалния правописен речник на българския език, с които се илюстрира допустимостта собствени имена и други понятия от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. Ето тези примери:\n* бира ''Velkopopovicky Kozel'', компании ''Alianz, BMW, Canon Group, Microsoft''; награди ''Oscar'', ''HIV'' вирус, автомобил ''FIAT'', камион ''Volvo'', бензиностанция ''OMV'', шоколад ''Milka'', масло ''President'', билки ''Folia Sennae'', ''Radix Rhei'';\n* ''Yahoo, Facebook, PayPal, YouTube'';\n* ''PVC'' дограма, ''BG'' паспорт, ''GPS'' устройство, ''GSM'' оператор, ''PR'' агенция, ''SMS'' съобщение, ''TV'' предаване, ''US'' президент, ''VIP'' гости; ''CD'' плейър, ''DJ'' парти, ''RAM'' памет, ''SIM'' карта, ''DVD''-та.\n
\n\n=== Допълнителни правила в Уикипедия ===\n
Към момента няма постигнат консенсус между общността относно правилата за транскрибиране и изписване на всички чужди имена, тъй като тази тема предизвиква дълги спорове между редакторите, които са с крайно противоположни мнения. Мненията и дискусиите може да намерите на [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]].\n
\n\nПри предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция се запазва словоредът на оригиналния език. Това се отнася и за имена на хора, при които личното име не е в начално положение, например при:\n* китайски и корейски – първо е фамилното име, втората и третата част (ако има трета част) образуват личното име (напр: Мао Дзъдун, където „Мао“ е фамилно, а „Дзъдун“ е лично име и съответно за корейски Ким Чен Ун, където „Ким\" е фамилно, а „Чен Ун“ е лично име)\n* виетнамски – първо е фамилното име, второто е пак име на близки, баща, дядо, чичо, а третото е лично име (напр: Нгуен Фу Чонг, където „Нгуен“ е фамилно, „Фу“ второ име, а „Чонг“ е лично име)\n* японски (преди Реставрация Мейджи) – първото е фамилното име, а второто личното име (напр: Ито Хиробуми, където „Ито“ е фамилното, а „Хиробуми“ е собственото име от 伊藤 博文)\nПравилото по-горе има следните изключения:\n* османски турски – османски турски – първото е личното, следвано от второто име (прякор) (напр: Мустафа Байрактар, където „Мустафа“ е личното, а „Байрактар“ фамилното име от Bayraktar Mustafa)\n* унгарски – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Лайош Кошут, където „Лайош“ е личното, а „Кошут“ фамилното име от Kossuth Lajos)\n* японски (след Реставрация Мейджи) – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Кобо Абе, където „Кобо“ е личното, а „Абе“ фамилното име от 安部公房)\n\nПри въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: „'''Одре Тоту''' (на [[френски език|френски]] ''Audrey Tautou'') е френска актриса…“ (вижте [[Уикипедия:Правила за оформление]]).\n\n=== Специални правила по език ===\n* Славянски: [[Уикипедия:Руски имена|руски]], [[Уикипедия:Украински имена|украински]], [[Уикипедия:Белоруски имена|белоруски]], [[Уикипедия:Полски имена|полски]], [[Уикипедия:Чешки имена|чешки]], [[Уикипедия:Словашки имена|словашки]], [[Уикипедия:Сърбохърватски имена|сърбохърватски]], [[Уикипедия:Словенски имена|словенски]]\n* Романски: [[Уикипедия:Френски имена|френски]], [[Уикипедия:Италиански имена|италиански]], [[Уикипедия:Испански имена|испански]], [[Уикипедия:Португалски имена|португалски]], [[Уикипедия:Румънски имена|румънски]]\n* Германски: [[Уикипедия:Английски имена|английски]], [[Уикипедия:Немски имена|немски]], [[Уикипедия:Шведски имена|шведски]]\n* Класически: [[Уикипедия:Латински имена|латински]], [[Уикипедия:Старогръцки имена|старогръцки]]\n* Балкански: [[Уикипедия:Новогръцки имена|новогръцки]], [[Уикипедия:Турски имена|турски]], [[Уикипедия:Албански имена|албански]]\n* Угрофински: [[Уикипедия:Унгарски имена|унгарски]], [[Уикипедия:Фински имена|фински]]\n* Източни и далекоизточни: [[Уикипедия:Арабски имена|арабски]], [[Уикипедия:Персийски (ирански) имена|персийски (ирански)]], [[Уикипедия:Индийски (хинди) имена|индийски (хинди)]], [[Уикипедия:Персийски (ирански) имена|персийски (ирански)]], [[Уикипедия:Китайски имена|китайски]], [[Уикипедия:Японски имена|японски]], [[Уикипедия:Виетнамски имена|виетнамски]], [[Уикипедия:Корейски имена|корейски]] [https://manas.fcml.uni-sofia.bg/storage/app/uploads/public/Man/as_/4_1/Manas_4_1_Transcription_of_Korean.pdf], [[Уикипедия:Монголски имена|монголски ]]\n\n== Имена с повече от едно значение ==\n* Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например [[София]], [[Париж]].\n* Ако името има ''други значения'', се добавя пояснение след интервал и в скоби, например [[Слънчоглед (село)]], [[Левски (град)]], [[Вишеград (връх)]], [[Беласица (отбор)]], [[Ивайло (опера)]], като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница. В случай че основната статия не е създадена, тя се създава като пренасочваща страница, сочеща към новосъздаваната статия.\n* При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва '''Име на статия (пояснение)'''. Например: [[Пирин (пояснение)]], [[Блато (пояснение)]].\n* За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например [[Георги Димитров (политик)]], [[Георги Димитров (композитор)]], [[Георги Димитров (футболист)]].\n* За градове в чужбина, чиито имена съвпадат с български думи, се добавя като пояснение страната в скоби, например [[Вишеград (Босна и Херцеговина)]].\n* Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: ''Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града [[Елин Пелин (град)]]''. Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя ''За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]]'' или [[Шаблон:Към пояснение]].\n\n=== Пояснителни страници ===\n[[Уикипедия:Пояснителна страница|Пояснителните страници]] се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация – това би спестило време на всички следващи читатели.\n\nАко някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например [[Рила]], [[Пирин]], [[Родопи]].\n\nАко имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.\n\n== Специални правила по предмет на статията ==\n=== Статии за личности ===\n* Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например [[Аспарух]] или [[Желю Желев]], а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.\n* В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например [[Иван Асен II]], [[Борис III]], [[Йоан-Павел II]].\n** '''Напомняне''': използвайте латински букви за римските цифри, например „хикс“ вместо „Х“ на кирилица.\n* За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.\n* За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.\n* За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например [[Георги Димитров (политик)]], [[Георги Димитров (композитор)]], [[Георги Димитров (футболист)]].\n*Препоръчва се статиите за личности да се озаглавяват според обичайната в българския език практика: ''Име Фамилия'' (т.е. само първото и последното име). Унгарските и японските имена се разместват до: ''Име Фамилия''. Изключения се допускат:\n** при бирмански имена, които нямат фамилия\n** при турци, починали преди 1934 г., които нямат фамилия\n** при японци, родени преди 1868 г., чиито статии се озаглавяват във формат: ''Фамилия Име''\n** при китайци, заглавието на чиито статии започва с фамилията, а първите имена се сливат\n** при корейци, чиито статии се озаглавяват във формат: ''Фамилия Име''\n** и – във всички случаи – когато лицето е известно по друг начин, напр. [[Бенедикт XVI]] (а не: Йозиф Ратцингер), [[Назъм Хикмет]] (а не: Назъм Рат), [[Франсис Форд Копола]] (а не: Франсис Копола)\n\n=== Статии за дати, години, векове и числа ===\n* От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например [[{{CURRENTYEAR}}]] г. (има интервал между годината и „г“, след буквата „г“ има точка).\n* За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например [[Нула]], [[Милиард]], [[Пи]]. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например [[13 (число)]].\n* Датите се изписват по този начин: [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}]].\n* Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: [[20 век]]. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например [[XX век]] (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).\n* За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта „'''пр.н.е.'''“ като по-неутрален: [[1 век пр.н.е.]], [[73 г. пр.н.е.]] (има интервал след числото и след г., а „пр.н.е.“ е без интервали).\n\n=== Статии за национални химни ===\nЗаглавието на статии за национални химни има следния формат:\n: '''Химн на <държава>'''\nкъдето ''<държава>'' е заглавието на статията за съответната държава.\n\n=== Статии за общини и области в България ===\nТъй като думите ''област'' и ''община'' са нарицателни имена, съгласно българския правопис те се пишат с малка буква, освен когато не са първа дума в изречение или в заглавие (наименование на статия).\n* статиите за [[:Категория:Области на България|областите]] са озаглавени „Област Име-на-областен-център“, например [[Област Русе]]; бележки:\n** статията за [[Софийска област]] е наименована „[[Софийска област]]“, тъй като това е името на областта според [http://www.sofoblast.government.bg/ официалния сайт на областната администрация];\n** статията за [[Област София]] (София-град) се нарича „[[Област София]]“, тъй като това е името на областта според [http://www.sf.government.bg/sf/ официалния сайт на областната администрация];\n** съответните категории включват думите ''област'', респ. ''община'', написани с малка буква, напр. „Села в област Име-на-област“;\n** при обекти с повтарящи се имена при поясненията в скоби думите ''област'', респ. ''община'' се пишат с малка буква, напр. „Име-на-село (област Име-на-област)“;\n* статиите за [[:Общини в България|общините]] са озаглавени „Община Име-на-община“, например [[Община Ботевград]];\n** статията [[Столична община]] е озаглавена „[[Столична община]]“, тъй като това е името на общината според [http://www.sofia.bg/ официалния сайт на Столична община].\n\n== Бележки ==\n\n\n== Вижте също ==\n* [[:commons:Commons:File naming|Commons:File naming]] – правила за наименуване на файловете в [[Общомедия]]\n* [[:s:Наредба № 6|Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език]]\n* [[Специални:Всички_страници_с_представка/Уикипедия:Правила_за_наименуване/]]\n\n== Външни препратки ==\n* [https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/styleguide_bulgarian_dgt.pdf Езиков наръчник, изд. Български езиков департамент, ГД „Писмени преводи“, Европейска комисия, ноември 2019 г.]\n\n",{"template":{"target":{"wt":"ИП Уикипедия/Край","href":"./Шаблон:ИП_Уикипедия/Край"},"params":{},"i":2}},"\n\n[[Категория:Уикипедия:Енциклопедичност|Правила за наименуване]]"]}">__TOC__\n\nНа тази страница са изложени някои приети '''правила за наименуване на статии'''. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на [[Уикипедия:Правила за наименуване/Предложения/|страницата за предложения]].\n\nКакто при повечето [[Уикипедия:Правила и препоръки|правила в Уикипедия]], тези също са ориентировъчни и [[Уикипедия:Игнорирайте всички правила|ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение]], използвайте го.\n\nОсновната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез [[Уикипедия:Преместване и пренасочване|пренасочващи страници]], където на първия ред се слага командата: #виж [&#91;Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименуване на основната страница, съдържаща текста на статията.\n\n''За информация относно непозволените в статиите знаци вижте [[Уикипедия:Правила за наименуване/Технически ограничения]]''.\n\n== Общи правила ==\nЗаглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:\n# '''кратки, но без съкращения'''\n#* ''Примери:'' [[СДС]] е пренасочваща страница към [[Съюз на демократичните сили]]\n#* ''Изключения:'' няма формално утвърдени изключения\n# '''нечленувани'''\n#* ''Изключения:'' няма формално утвърдени изключения\n# '''в единствено число'''\n#* ''Изключения:''\n#** [[таксон]]и, по-високи от [[род (биология)|род]] (при [[животни]]те – по-високи от [[вид (биология)|вид]])\n#** етнически групи (например [[българи]])\n# '''единствено името на обекта''', без град, село, река и т.н.\n#* ''Примери:'' [[София]], [[Париж]]. Не: [[Град София]], [[Град Париж]]\n#* ''Изключения:''\n#** Ако обект с това име вече съществува, вижте по-долу „[[#Имена с повече от едно значение|Имена с повече от едно значение]]“ за инструкции\n#** [[#Статии за общини и области в България|Статии за общини и области в България]]\n\nОбщите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например [[Фантомът от Операта]]), както и за съществителни собствени имена (например [[Скорците]]).\n\n== Тирета и интервали около тях ==\n(преместено в [[Уикипедия:Правопис]])\n\n== Имена на чужди езици ==\n=== Книжовна норма ===\n[[Български книжовен език|Българската книжовна норма]] определя следните правила за предаване на собствени имена от чужди езици:{{cite book | last = Мурдаров | first = Владко | coauthors = Татяна Александрова, Руска Станчева, Катя Чаралозова, Маргарита Димитрова, Калина Викторова, Мери Лакова, Петя Костадинова, Милен Томов, Николай Паскалев, Илиана Стоилова, Атанаска Атанасова | year = 2012 | title = Официален правописен речник на българския език | publisher = Просвета | location = София | pages = 30 – 37 | isbn = 9789540127019}}\n
\nПредаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език\n\nСобствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, транслитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция\n\nТранскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на приемащия език.\n\n: 25. При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила:\n\n:: 25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се предават със съответстващите им български букви.\n::: ''Миколка'' – ''Міколка'' (беларус.), ''Полтава'' – ''Полтава'' (укр.), ''Абел'' – ''Abel'' (унг.), ''Акдер'' – ''Akder'' (тур.), ''Алоис'' – ''Alois'' (чеш.), ''Балзак'' – ''Balzac'' (фр.), ''Голсуърти'' – ''Galsworthy'' (англ.), ''Жеромски'' – ''Żeromski'' (пол.), ''Мистрал'' – ''Mistral'' (фр.), ''Райтер'' – ''Reiter'' (нем.)\n\n:: 25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българския, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.\n::: ''Висоцки'' – ''Высоцкий'' (рус.), ''Йожени'' – ''Eugénie'' (фр.), ''Крим'' – ''Крым'' (рус.), ''Асник'' – ''Asnyk'' (пол.), ''Бонк'' – ''Bąk'' (пол.), ''Дъртмът'' – ''Dartmouth'' (англ.), ''Екельоф'' – ''Ekelöf'' (шв.), ''Гьодел'' – ''Gödel'' (нем.), ''Сент Бьов'' – ''Sainte-Beuve'' (фр.), ''Пастьор'' – ''Pasteur'' (фр.), ''Тасос'' – ''Θάσος''/''Thasos'' (гр.), ''Тесалия'' – ''Θεσσαλία''/''Thessalia'' (гр.)\n\n; Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици\n\nПри предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:\n\n: 26. Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с изключение на случаите, посочени в т. 26.1.\n:: ''Вермер'' – ''Vermeer'' (нидерл.), ''Еренберг'' – ''Ehrenberg'' (нем.), ''Гудман'' – ''Goodman'' (англ.), ''Дар ес Салаам'' – ''Dar es Salaam'' (ар.)\n\n:: 26.1. Дългата гласна '''[i]''' в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание '''ий'''.\n::: ''Джийн'' – ''Jean'', ''Айрийн'' – ''Irene'', ''Лийдс'' – ''Leeds'', ''Маями Бийч'' – ''Miami Beach'', ''Пийт'' – ''Peet''\n\n:: 26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми.\n::: ''Гордеевка'' – ''Гордеевка'' (рус.), ''Евсеево'' – ''Евсеево'' (рус.), ''Заангарское'' – ''Заангарское'' (рус.), ''Църноок'' – ''Црноок'' (ср.)\n\n:: 26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания '''ан''', '''он''', '''ен''' и с '''ом''', '''ем''' пред буквите '''[б]''' и '''[п]'''.\n::: ''Венсан'' – ''Vincent'' (фр.), ''Мартен'' – ''Martin'' (фр.), ''Конт'' – ''Compte'' (фр.), ''Лион'' – ''Lyon'' (фр.), ''Рембо'' – ''Rimbaud'' (фр.), ''Бонк'' – ''Bąk'' (пол.), ''Домбровски'' – ''Dąbrowski'' (пол.), ''Ченстохова'' – ''Częstochowa'' (пол.), ''Сертан'' – ''Sertã'' (порт.)\n\n:: 26.4. Йотацията на гласните се предава както следва:\n\n::: 26.4.1. Йотувано '''[а]''' – с буквата '''я''' с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.\n:::: ''Ароябе'' – ''Arroyabe'' (исп.), ''Капрая'' – ''Capraia'' (ит.), ''Фраяно'' – ''Fraiano'' (ит.), ''Гоя'' – ''Goya'' (исп.), ''Маями'' – ''Miami'' (англ.), ''Яде'' – ''Jade'' (нем.), ''Яроу'' – ''Yarrow'' (англ.), ''Ян'' – ''Jan'' (пол.)\n\n::: 26.4.2. Йотувано '''[у]''' – с буква '''ю'''.\n:::: ''Юкон'' – ''Yukon'' (англ.), ''Юрата'' – ''Jurata'' (пол.), ''Юлсхам'' – ''Julshamm'' (норв.), ''Виляюсо'' – ''Villayuso'' (исп.)\n\n::: 26.4.3. Йотувано '''[о]''' – с буквосъчетанието '''йо''' в началото на името или след буква за гласна.\n:::: ''Дарийо'' – ''Darrieu'' (фр.), ''Йон'' – ''Yonne'' (фр.), ''Йорвил'' – ''Eurville'' (фр.), ''Йорк'' – ''York'' (англ.), ''Йънг'' – ''Yonge'' (англ.), ''Майо'' – ''Mayo'' (фр.), ''Ойос'' – ''Hoyos'' (исп.)\n\n::: 26.4.4. Йотувано '''[ъ]''' – с буквосъчетанието '''йъ'''.\n:::: ''Брайър'' – ''Brier'' (англ.), ''Макинтайър'' – ''MacIntyre'' (англ.)\n\n::: 26.4.5. Йотувано '''[е]''' – с буквосъчетанието '''йе'''.\n:::: ''Айен'' – ''Ayen'' (фр.), ''Байерн'' – ''Bayern'' (нем.), ''Йебра'' – ''Yebra'' (исп.), ''Йена'' – ''Jena'' (нем.), ''Йета'' – ''Yetta'' (англ.), ''Мейе'' – ''Meillet'' (фр.)\n\n:::: 26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната '''[е]''' в средисловие на собствени имена от славянски езици.\n::::: ''Крагуевац'' – ''Крагујевац'' (ср.), ''Сараево'' – ''Sarajevo'' (босн.)\n\n:: 26.5. Не се предава йотация на гласната '''[и]'''\n::: ''Бела Краина'' – ''Бела Крајина'' (ср.), ''Иржи'' – ''Jiři'' (чеш.)\n\n:: 26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.\n::: ''Амио'' – ''Amiot'' (фр.), ''Биентина'' – ''Bientina'' (ит.), ''Блеър'' – ''Blair'' (англ.), ''Боало'' – ''Boileau'' (фр.), ''Ботсуана'' – ''Botswana'' (англ.), ''Емпайър Стейт Билдинг'' – ''Empire State Building'' (англ.), ''Гуадалупа'' – ''Guadalupe'' (исп.), ''Гуатемала'' – ''Guatemala'' (исп.), ''Греъм'' – ''Graham'' (англ.), ''Дарбоа'' – ''Darboi'' (фр.), ''Джулиана'' – ''Giuliana'' (ит.), ''О'Лиъри'' – ''O'Leary'' (англ.), ''Ориоло'' – ''Oriolo'' (ит.), ''Пауълс'' – ''Powels'' (англ.), ''Поатие'' – ''Poitier'' (фр.), ''Сан Иларио'' – ''San Hilario'' (исп.), ''Сериате'' – ''Seriate'' (ит.), ''Тиера дел Фуего'' – ''Tierra del Fuego'' (исп.), ''Тауър'' – ''Tower'' (англ.)\n\n::: 26.6.1. Не се допуска писане на '''йа''' и '''йу''' вместо '''я''' и '''ю'''.\n:::: ''Ваян'' – ''Vaillant'' (фр.), ''Маями'' – ''Miami'' (англ.), ''Маяр'' – ''Maillard'' (фр.)\n\n::: 26.6.2. Буквосъчетанието '''ia''' в краесловието се предава на български със съчетанието '''ия'''.\n:::: ''Аления'' – ''Alenia'' (фр.), ''Гарсия'' – ''Garcia'' (исп.), ''Италия'' – ''Italia'' (ит.), ''Калабрия'' – ''Calabria'' (ит.), ''Калифорния'' – ''California'' (англ.), ''Лучия'' – ''Luccia'' (ит.), ''Мария'' – ''Maria'' (исп.), ''Силвия'' – ''Sylvia'' (англ.), ''Синтия'' – ''Cynthia'' (англ.), ''Сторлия'' – ''Storlia'' (норв.)\n\n:: 26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с '''y''' и '''ы''', се предават с българската буква '''и'''.\n::: ''Жигуни'' – ''Жыгуны'' (рус.), ''Крим'' – ''Крым'' (рус.), ''Мартин'' – ''Мартын'' (рус.), ''Рибаков'' – ''Рыбаков'' (рус.), ''Черних'' – ''Черных'' (рус.), ''Биджов'' – ''Bydžov'' (чеш.), ''Борови'' – ''Borowy'' (пол.), ''Дибровски'' – ''Dybrowski'' (пол.)\n\n; Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици\n\nПри предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:\n\n: 27. Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици\n\n:: 27.1. Мекостта на съгласните се предава с '''ь''' (пред '''о'''), '''я''' (пред '''а'''), '''ю''' (пред '''у''').\n::: ''Авиньон'' – ''Avignon'' (фр.), ''Альона'' – ''Алёна'' (рус.), ''Бабьоф'' – ''Babeuf'' (фр.), ''Баньос'' – ''Baños'' (исп.), ''Баньо'' – ''Bagneux'' (фр.), ''Гьоте'' – ''Goethe'' (нем.), ''Малмьо'' – ''Malmö'' (шв.), ''Отьой'' – ''Auteuil'' (фр.), ''Жельона гура'' – ''Zielona Góra'' (пол.), ''Петьофи'' – ''Petöfi'' (унг.), ''Ньора'' – ''Ñora'' (исп.); ''Арманяк'' – ''Armagnac'' (фр.), ''Болоня'' – ''Bologna'' (ит.), ''Бялисток'' – ''Bialystok'' (пол.); ''Бюв'' – ''Bjuv'' (норв.), ''Косцюшко'' – ''Kościuszko'' (пол.), ''Люляйяко'' – ''Llullaillaco'' (исп.), ''Винюела'' – ''Viñuela'' (исп.)\n\n:: 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните '''[е]''' и '''[и]''', както и в краесловие.\n::: ''Агнешка'' – ''Agnieszka'' (пол.), ''Каменец'' – ''Kamieniec'' (пол.), ''Канете'' – ''Cañete'' (исп.), ''Мелно'' – ''Mielno'' (пол.), ''Негош'' – ''Његош'' (ср.), ''Нунес'' – ''Núñes'' (исп.), ''Севине'' – ''Sévigné'' (фр.); ''Джили'' – ''Gigli'' (ит.), ''Вини'' – ''Vigny'' (фр.), ''Гогол'' – ''Гоголь'' (рус.), ''Монтен'' – ''Montaigne'' (фр.), ''Познан'' – ''Poznań'' (пол.)\n\n:: 27.3. Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.\n::: ''Кирххайм'' – ''Kirchheim'' (нем.), ''Маккинли'' – ''MacKinley'' (англ.), ''Норддорф'' – ''Norddorf'' (нем.), ''Скагеррак'' – ''Skagerrak'' (швед.)\n\n:: 27.4. Буквосъчетанието '''dt''' в имена от немски език се предава на български само с буквата '''т'''.\n::: ''Айзенщат'' – ''Eisenstadt'', ''Хантке'' – ''Handtke'', ''Хумболт'' – ''Humboldt'', ''Шмит'' – ''Schmidt''\n\n:: 27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието '''th''' в английските собствени имена, се предават с буквите '''т''' и '''д''' според изговора им.\n::: ''Хедър'' – ''Heather'' (англ.), ''Смит'' – ''Smith'' (англ.)\n\n:: 27.6. Съгласните '''[р]''' и '''[л]''' в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите '''-ър-/-ръ-''' и '''-ъл-/-лъ'''.\n::: ''Бърно'' – ''Brno'' (чеш.), ''Кръстац'' – ''Крстац'' (ср.), ''Вълтава'' – ''Vltava'' (чеш.), ''Връхлицки'' – ''Vrchlický'' (чеш.), ''Вършац'' – ''Вршац'' (ср.)\n\n::: 27.6.1. Между краесловните '''[р]''' и '''[л]''' и предходна съгласна се вмъква '''[ъ]''', което се предава при писане.\n:::: ''Бийгъл'' – ''Beagle'' (англ.); ''Гренобъл'' – ''Grenoble'' (фр.); ''Нюкасъл'' – ''Newcastle'' (англ.); ''Пьотър'' – ''Петр'' (рус.); ''Piotr'' (пол.); ''Сартър'' – ''Sartre'' (фр.)\n\n::: 27.6.2. Не се вмъква и не се пише '''[ъ]''' между краесловни '''[л]''', '''[м]''' и '''[н]''' и предходни '''[р]''' и '''[л]'''.\n:::: ''Берн'' – ''Bern'' (нем.), ''Карл'' – ''Karl'' (нем.), ''Люцерн'' – ''Luzern'' (нем.), ''Палм'' – ''Palm'' (англ.), ''Шарл'' – ''Charles'' (фр.)\n\n:: 27.7. Съчетанието на съгласните '''[ш]''' и '''[т]''' в чужди собствени имена се предава с българската буква '''щ'''.\n::: ''Бернщейн'' – ''Бернштейн'' (рус.), ''Дармщат'' – ''Darmstadt'' (нем.), ''Ещорил'' – ''Estoril'' (порт.), ''Ищван'' – ''István'' (унг.), ''Пещи'' – ''Pesti'' (унг.), ''Щабин'' – ''Sztabin'' (пол.), ''Щиван'' – ''Štiván'' (слов.), ''Щур'' – ''Štúr'' (слов.), ''Щутгарт'' – ''Stuttgart'' (нем.)\n\n:: 27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата '''щ''' в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание '''шч'''.\n::: ''Любошчински'' – ''Любощинский'', ''Шчедрин'' – ''Щедрин'', ''Шчепкин'' – ''Щепкин'', ''Шчерба'' – ''Щерба''\n\n:: 27.9. Испанската съгласна, отбелязвана с буквите '''c''' (когато е пред ''e'' или ''i'') и '''z''', се предава с буквата '''с'''.\n::: ''Андалусия'' – ''Andlucia'', ''Баласоте'' – ''Balazote'', ''Барселона'' – ''Barcelona'', ''Валенсия'' – ''Valencia'', ''Веракрус'' – ''Verakruz'', ''Мендоса'' – ''Mendoza''\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация\n\nНякои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука).\n\n: 28. Транслитерацията е застъпен в следните случаи:\n\n:: 28.1. При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.\n::: ''Зигбург'' (нем. ''Siegburg''), ''Зигфрид'' (нем. ''Siegfried''), ''Лимож'' (фр. ''Limoge''), ''Варад'' (фр. ''Varade''), ''Марженка'' (чеш. ''Mařenka''), ''Пршикопи'' (чеш. ''Příkopy'')\n\n:: 28.2. При имена от руски език буквите '''о''' и '''е''' се предават съответно с '''о''' и '''е''' независимо от изговора си.\n::: ''Бородино'' (рус. ''Бородино''), ''Евтушенко'' (рус. ''Евтушенко''), ''Москва'' (рус. ''Москва''), ''Ростов'' (рус. ''Ростов'')\n\n:: 28.3. При имена от украински и словашки език буквосъчетанията '''ав''', '''ев''', '''ив''' и '''ов''' се предават съответно с '''ав''', '''ев''', '''ив''' и '''ов''' независимо от изговора си.\n::: ''Довженко'' (укр. ''Довженко''), ''Шевченко'' (укр. ''Шевченко''), ''Бардейов'' (слов. ''Bardejov''), ''Прешов'' (слов. ''Prešov'')\n\n:: 28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата '''r''' се предава с '''р''' независимо от изговора си.\n::: ''Бьорн'' – ''Børn'' (шв.), ''Едуард'' – ''Edward'' (англ.), ''Джордж'' – ''George'' (англ.), ''Роджър'' – ''Roger'' (англ.), ''Флорнес'' – ''Flornes'' (шв.), ''Хановер'' – ''Hannover'' (нем.)\n\n:: 28.5. Допуска се употребата на '''s''' в края и в средата на имена от английски език да се предава със '''с''' или '''з'''.\n::: ''Дикенс'' и ''Дикенз'' – ''Dickens'', ''Холмс'' и ''Холмз'' – ''Holmes'', ''Чарлс'' и ''Чарлз'' – ''Charles''; ''Голсуърти'' и ''Голзуърти'' – ''Galsworthy'', ''Солсбъри'' и ''Солзбъри'' – ''Salisbury''\n\n:: 28.6. Буквеното съчетание '''ng''' в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание '''нг'''.\n::: ''Гронинген'' – ''Groningen'' (нидерл.), ''Инге'' – ''Inge'' (нем.), ''Меринг'' – ''Mehring'' (нем.), ''Нотингам'' – ''Nottingham'' (англ.), ''Солинген'' – ''Solingen'' (нем.), ''Тулинге'' – ''Tullinge'' (шв.)\n\n; Предаване на имена от чужди езици чрез превод\n\n:29. Някои отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български в преведена или полупреведена форма.\n:: ''Белия(т) дом'', ''Великата френска революция'', ''Дворец на конгресите'', ''Харта за правата на човека'', ''Лондонска филхармония'', ''Нобелова награда за литература''; ''Августин Блажени'', ''Екатерина Велика'', ''Карл Велики'', ''Ричард Лъвското сърце'', ''Карлсон, който живее на покрива'', ''Пипи Дългото чорапче'', ''Малкия(т) принц''; ''Баязид Първи'', ''Лъв Пети'', ''Ричард Трети'', ''Йоан Павел Втори'', ''Хенри Осми''; ''Северна Ирландия'', ''Южна Франция'', ''Южноафриканска република'', ''Източен Йерусалим'', ''Атлантически океан'', ''Боденско езеро'', ''Магеланов проток'', ''Суецки канал''\n\n:: 29.1. Допуска се имената на някои географски обекти да се предават преведени или транскрибирани.\n::: ''Големия(т) каньон'' и ''Гранд каньон'', ''Огнена земя'' и ''Тиера дел Фуего'', ''Скалисти планини'' и ''Роки Маунтинс''\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция\n\n: 30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма.\n\n:: 30.1. Установено е по традиция предаването на някои имена на държави, населени места и географски обекти.\n::: ''Англия'' – ''England'', ''Бавария'' – ''Bayern'', ''Ватерло'' – ''Waterloo'', ''Виена'' – ''Wien'', ''Дания'' – ''Danmark'', ''Испания'' – ''España'', ''Копенхаген'' – ''København'', ''Лисабон'' – ''Lisboa'', ''Неапол'' – ''Napoli'', ''Ньой'' – ''Neuilly'', ''Париж'' – ''Paris'', ''Полша'' – ''Polska'', ''Рейн'' – ''Rhein'', ''Рим'' – ''Roma'', ''Русия'' – ''Россия'', ''Франция'' – ''France'', ''Швеция'' – ''Sverige''\n\n:: 30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.\n::: ''Дарвин'' – ''Darwin'', ''Делон'' – ''Delon'', ''Вашингтон'' – ''Washington''\n\n:: 30.3. Установено е буквените съчетания '''au''' и '''eu''' в собствени имена, навлезли отдавна в българския език, да се предават с буквените съчетания '''ав''' и '''ев'''.\n::: ''Август'', ''Августин'', ''Евклид'', ''Евридика'', ''Зевс'', ''Клавдий'', ''Плавт'', ''Полидевк''\n\n:: 30.4. Установено е да не се пише '''й''' в края на руски фамилни имена.\n::: ''Белински'' – ''Белинский'', ''Любошчински'' – ''Любощинский'', ''Мережковски'' – ''Мережковский'', ''Чайковски'' – ''Чайковский''\n\n; Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма\n\n: 31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика.\n:: ''Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.''\n:: ''Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.''\n:: ''Facebook ви помага да се свързвате с хората в живота ви.''\n\n; Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици\n\n:32. При предаването на собствени имена от чужди езици на български в са в сила следните основни правила:\n\n:: 32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.\n::: ''Булон сюр Мер'' – ''Boulogne-sur-Mer'', ''Жана д'Арк'' – ''Jeanne d'Arc'', ''Лаго ди Комо'' – ''Lago di Como'', ''О'Лиъри'' – ''O'Leary'', ''Рио Бланко'' – ''Rio Blanco'', ''Санта Пела'' – ''Santa Pela'', ''Фернан Нунес'' – ''Fernán Núñez''\n\n:: 32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребяват според правилата на българския език.\n::: ''Каспъров връх'' – ''Kaparowy Wierch'', ''Йонийско море'' – ''Mar Ionio'', ''река Мисисипи'' – ''Mississipi River'', ''Шетландски острови'' – ''Shetland Islands'', ''Месински проток'' – ''Strato di Messina'', ''Суецки канал'' – ''Qanā al-Suways'', ''Уестминстърско абатство'' – ''Westminster Abbey''\n\n:: 32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.\n::: ''Бин Ладен'' (но: ''Осама бин Ладен''), ''Ван Гог'' (но: ''Винсент ван Гог''), ''Дьо Гол'' (но: ''Шарл дьо Гол''), ''Фон Майенбург'' (но: ''Мариус фон Майенбург'')\n\n:: 32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с ''Мак''.\n::: ''Макдугъл'', ''Маклийн'', ''Макнамара''\n\n:: 32.5. Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.\n::: ''Габриеле д'Анунцио'' и ''Д'Анунцио'' – ''Gabriele d'Annunzio'', ''О'Нийл'' – ''O'Neill''\n\n::: 32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.\n:::: ''Питърс Ривър'' – ''Peter's River'', ''Сотбис'' – ''Sotheby's'', ''Кристис'' – ''Christie's''\n\n:: 32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според оригиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.\n::: ''Ню Йорк'' – ''New York'', ''Нюпорт'' – ''Newport'', ''Жан-Жак'' – ''Jean-Jacques'', ''Римски-Корсаков'' – ''Римский-Корсаков''\n\n::: 32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.\n:::: ''Екс ан Прованс'' – ''Aix-en-Provence'', ''Булон сюр Мер'' – ''Boulogne-sur-Mer'', ''Херк де Ста'' – ''Herk-de-Stad'', ''Ростов на Дон'' – ''Ростов-на-Дону''\n\n::: 32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена.\n:::: ''Великобритания'' – ''Great Britain'', ''Ламанш'' – ''La Manche'', ''Лафонтен'' – ''La Fontaine'', ''Ларошфуко'' – ''La Rochfoucau''\n\n::: 32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза '''и'''.\n:::: ''Хосе Ортега и Гасет'' и ''Хосе Ортега-и-Гасет'' – ''José Ortega y Gasset''\n\n:: 32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание '''-и'''.\n::: ''Анди'' – ''Andes'', ''Бахами''/''Бахамски острови'' – ''Bahamas'', ''Сейшели''/''Сейшелски острови'' – ''Seychelles''\n\n'''ЗАБЕЛЕЖКА'''\n\nВажна част от книжовната норма са също и многобройните примери, приведени в различни точки на Официалния правописен речник на българския език, с които се илюстрира допустимостта собствени имена и други понятия от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. Ето тези примери:\n* бира ''Velkopopovicky Kozel'', компании ''Alianz, BMW, Canon Group, Microsoft''; награди ''Oscar'', ''HIV'' вирус, автомобил ''FIAT'', камион ''Volvo'', бензиностанция ''OMV'', шоколад ''Milka'', масло ''President'', билки ''Folia Sennae'', ''Radix Rhei'';\n* ''Yahoo, Facebook, PayPal, YouTube'';\n* ''PVC'' дограма, ''BG'' паспорт, ''GPS'' устройство, ''GSM'' оператор, ''PR'' агенция, ''SMS'' съобщение, ''TV'' предаване, ''US'' президент, ''VIP'' гости; ''CD'' плейър, ''DJ'' парти, ''RAM'' памет, ''SIM'' карта, ''DVD''-та.\n
\n\n=== Допълнителни правила в Уикипедия ===\n
Към момента няма постигнат консенсус между общността относно правилата за транскрибиране и изписване на всички чужди имена, тъй като тази тема предизвиква дълги спорове между редакторите, които са с крайно противоположни мнения. Мненията и дискусиите може да намерите на [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]].\n
\n\nПри предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция се запазва словоредът на оригиналния език. Това се отнася и за имена на хора, при които личното име не е в начално положение, например при:\n* китайски и корейски – първо е фамилното име, втората и третата част (ако има трета част) образуват личното име (напр: Мао Дзъдун, където „Мао“ е фамилно, а „Дзъдун“ е лично име и съответно за корейски Ким Чен Ун, където „Ким\" е фамилно, а „Чен Ун“ е лично име)\n* виетнамски – първо е фамилното име, второто е пак име на близки, баща, дядо, чичо, а третото е лично име (напр: Нгуен Фу Чонг, където „Нгуен“ е фамилно, „Фу“ второ име, а „Чонг“ е лично име)\n* японски (преди Реставрация Мейджи) – първото е фамилното име, а второто личното име (напр: Ито Хиробуми, където „Ито“ е фамилното, а „Хиробуми“ е собственото име от 伊藤 博文)\nПравилото по-горе има следните изключения:\n* османски турски – османски турски – първото е личното, следвано от второто име (прякор) (напр: Мустафа Байрактар, където „Мустафа“ е личното, а „Байрактар“ фамилното име от Bayraktar Mustafa)\n* унгарски – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Лайош Кошут, където „Лайош“ е личното, а „Кошут“ фамилното име от Kossuth Lajos)\n* японски (след Реставрация Мейджи) – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Кобо Абе, където „Кобо“ е личното, а „Абе“ фамилното име от 安部公房)\n\nПри въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: „'''Одре Тоту''' (на [[френски език|френски]] ''Audrey Tautou'') е френска актриса…“ (вижте [[Уикипедия:Правила за оформление]]).\n\n=== Специални правила по език ===\n* Славянски: [[Уикипедия:Руски имена|руски]], [[Уикипедия:Украински имена|украински]], [[Уикипедия:Белоруски имена|белоруски]], [[Уикипедия:Полски имена|полски]], [[Уикипедия:Чешки имена|чешки]], [[Уикипедия:Словашки имена|словашки]], [[Уикипедия:Сърбохърватски имена|сърбохърватски]], [[Уикипедия:Словенски имена|словенски]]\n* Романски: [[Уикипедия:Френски имена|френски]], [[Уикипедия:Италиански имена|италиански]], [[Уикипедия:Испански имена|испански]], [[Уикипедия:Португалски имена|португалски]], [[Уикипедия:Румънски имена|румънски]]\n* Германски: [[Уикипедия:Английски имена|английски]], [[Уикипедия:Немски имена|немски]], [[Уикипедия:Шведски имена|шведски]]\n* Класически: [[Уикипедия:Латински имена|латински]], [[Уикипедия:Старогръцки имена|старогръцки]]\n* Балкански: [[Уикипедия:Новогръцки имена|новогръцки]], [[Уикипедия:Турски имена|турски]], [[Уикипедия:Албански имена|албански]]\n* Угрофински: [[Уикипедия:Унгарски имена|унгарски]], [[Уикипедия:Фински имена|фински]]\n* Източни и далекоизточни: [[Уикипедия:Арабски имена|арабски]], [[Уикипедия:Персийски (ирански) имена|персийски (ирански)]], [[Уикипедия:Индийски (хинди) имена|индийски (хинди)]], [[Уикипедия:Персийски (ирански) имена|персийски (ирански)]], [[Уикипедия:Китайски имена|китайски]], [[Уикипедия:Японски имена|японски]], [[Уикипедия:Виетнамски имена|виетнамски]], [[Уикипедия:Корейски имена|корейски]] [https://manas.fcml.uni-sofia.bg/storage/app/uploads/public/Man/as_/4_1/Manas_4_1_Transcription_of_Korean.pdf], [[Уикипедия:Монголски имена|монголски ]]\n\n== Имена с повече от едно значение ==\n* Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например [[София]], [[Париж]].\n* Ако името има ''други значения'', се добавя пояснение след интервал и в скоби, например [[Слънчоглед (село)]], [[Левски (град)]], [[Вишеград (връх)]], [[Беласица (отбор)]], [[Ивайло (опера)]], като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница. В случай че основната статия не е създадена, тя се създава като пренасочваща страница, сочеща към новосъздаваната статия.\n* При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва '''Име на статия (пояснение)'''. Например: [[Пирин (пояснение)]], [[Блато (пояснение)]].\n* За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например [[Георги Димитров (политик)]], [[Георги Димитров (композитор)]], [[Георги Димитров (футболист)]].\n* За градове в чужбина, чиито имена съвпадат с български думи, се добавя като пояснение страната в скоби, например [[Вишеград (Босна и Херцеговина)]].\n* Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: ''Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града [[Елин Пелин (град)]]''. Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя ''За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]]'' или [[Шаблон:Към пояснение]].\n\n=== Пояснителни страници ===\n[[Уикипедия:Пояснителна страница|Пояснителните страници]] се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация – това би спестило време на всички следващи читатели.\n\nАко някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например [[Рила]], [[Пирин]], [[Родопи]].\n\nАко имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.\n\n== Специални правила по предмет на статията ==\n=== Статии за личности ===\n* Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например [[Аспарух]] или [[Желю Желев]], а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.\n* В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например [[Иван Асен II]], [[Борис III]], [[Йоан-Павел II]].\n** '''Напомняне''': използвайте латински букви за римските цифри, например „хикс“ вместо „Х“ на кирилица.\n* За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.\n* За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.\n* За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например [[Георги Димитров (политик)]], [[Георги Димитров (композитор)]], [[Георги Димитров (футболист)]].\n*Препоръчва се статиите за личности да се озаглавяват според обичайната в българския език практика: ''Име Фамилия'' (т.е. само първото и последното име). Унгарските и японските имена се разместват до: ''Име Фамилия''. Изключения се допускат:\n** при бирмански имена, които нямат фамилия\n** при турци, починали преди 1934 г., които нямат фамилия\n** при японци, родени преди 1868 г., чиито статии се озаглавяват във формат: ''Фамилия Име''\n** при китайци, заглавието на чиито статии започва с фамилията, а първите имена се сливат\n** при корейци, чиито статии се озаглавяват във формат: ''Фамилия Име''\n** и – във всички случаи – когато лицето е известно по друг начин, напр. [[Бенедикт XVI]] (а не: Йозиф Ратцингер), [[Назъм Хикмет]] (а не: Назъм Рат), [[Франсис Форд Копола]] (а не: Франсис Копола)\n\n=== Статии за дати, години, векове и числа ===\n* От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например [[{{CURRENTYEAR}}]] г. (има интервал между годината и „г“, след буквата „г“ има точка).\n* За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например [[Нула]], [[Милиард]], [[Пи]]. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например [[13 (число)]].\n* Датите се изписват по този начин: [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}]].\n* Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: [[20 век]]. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например [[XX век]] (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).\n* За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта „'''пр.н.е.'''“ като по-неутрален: [[1 век пр.н.е.]], [[73 г. пр.н.е.]] (има интервал след числото и след г., а „пр.н.е.“ е без интервали).\n\n=== Статии за национални химни ===\nЗаглавието на статии за национални химни има следния формат:\n: '''Химн на <държава>'''\nкъдето ''<държава>'' е заглавието на статията за съответната държава.\n\n=== Статии за общини и области в България ===\nТъй като думите ''област'' и ''община'' са нарицателни имена, съгласно българския правопис те се пишат с малка буква, освен когато не са първа дума в изречение или в заглавие (наименование на статия).\n* статиите за [[:Категория:Области на България|областите]] са озаглавени „Област Име-на-областен-център“, например [[Област Русе]]; бележки:\n** статията за [[Софийска област]] е наименована „[[Софийска област]]“, тъй като това е името на областта според [http://www.sofoblast.government.bg/ официалния сайт на областната администрация];\n** статията за [[Област София]] (София-град) се нарича „[[Област София]]“, тъй като това е името на областта според [http://www.sf.government.bg/sf/ официалния сайт на областната администрация];\n** съответните категории включват думите ''област'', респ. ''община'', написани с малка буква, напр. „Села в област Име-на-област“;\n** при обекти с повтарящи се имена при поясненията в скоби думите ''област'', респ. ''община'' се пишат с малка буква, напр. „Име-на-село (област Име-на-област)“;\n* статиите за [[:Общини в България|общините]] са озаглавени „Община Име-на-община“, например [[Община Ботевград]];\n** статията [[Столична община]] е озаглавена „[[Столична община]]“, тъй като това е името на общината според [http://www.sofia.bg/ официалния сайт на Столична община].\n\n== Бележки ==\n\n\n== Вижте също ==\n* [[:commons:Commons:File naming|Commons:File naming]] – правила за наименуване на файловете в [[Общомедия]]\n* [[:s:Наредба № 6|Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език]]\n* [[Специални:Всички_страници_с_представка/Уикипедия:Правила_за_наименуване/]]\n\n== Външни препратки ==\n* [https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/styleguide_bulgarian_dgt.pdf Езиков наръчник, изд. Български езиков департамент, ГД „Писмени преводи“, Европейска комисия, ноември 2019 г.]\n\n",{"template":{"target":{"wt":"ИП Уикипедия/Край","href":"./Шаблон:ИП_Уикипедия/Край"},"params":{},"i":2}}]}">
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание		   Уикиетикет   Редактиране
на страници		   Портал на
общността		   Навигация  
Съкращение: У:ПН

На тази страница са изложени някои приети правила за наименуване на статии. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на страницата за предложения.

Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.

Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименуване на основната страница, съдържаща текста на статията.

За информация относно непозволените в статиите знаци вижте Уикипедия:Правила за наименуване/Технически ограничения.

Общи правила

[редактиране на кода]

Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:

  1. кратки, но без съкращения
  2. нечленувани
    • Изключения: няма формално утвърдени изключения
  3. в единствено число
  4. единствено името на обекта, без град, село, река и т.н.

Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например Фантомът от Операта), както и за съществителни собствени имена (например Скорците).

Тирета и интервали около тях

[редактиране на кода]

(преместено в Уикипедия:Правопис)

Имена на чужди езици

[редактиране на кода]

Книжовна норма

[редактиране на кода]

Българската книжовна норма определя следните правила за предаване на собствени имена от чужди езици:[1]

Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език

Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, транслитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.

Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция

Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на приемащия език.

25. При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила:
25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се предават със съответстващите им български букви.
Миколка – Міколка (беларус.), Полтава – Полтава (укр.), Абел – Abel (унг.), Акдер – Akder (тур.), Алоис – Alois (чеш.), Балзак – Balzac (фр.), Голсуърти – Galsworthy (англ.), Жеромски – Żeromski (пол.), Мистрал – Mistral (фр.), Райтер – Reiter (нем.)
25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българския, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.
Висоцки – Высоцкий (рус.), Йожени – Eugénie (фр.), Крим – Крым (рус.), Асник – Asnyk (пол.), Бонк – Bąk (пол.), Дъртмът – Dartmouth (англ.), Екельоф – Ekelöf (шв.), Гьодел – Gödel (нем.), Сент Бьов – Sainte-Beuve (фр.), Пастьор – Pasteur (фр.), Тасос – Θάσος/Thasos (гр.), Тесалия – Θεσσαλία/Thessalia (гр.)
Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици

При предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:

26. Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с изключение на случаите, посочени в т. 26.1.
Вермер – Vermeer (нидерл.), Еренберг – Ehrenberg (нем.), Гудман – Goodman (англ.), Дар ес Салаам – Dar es Salaam (ар.)
26.1. Дългата гласна [i] в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание ий.
Джийн – Jean, Айрийн – Irene, Лийдс – Leeds, Маями Бийч – Miami Beach, Пийт – Peet
26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми.
Гордеевка – Гордеевка (рус.), Евсеево – Евсеево (рус.), Заангарское – Заангарское (рус.), Църноок – Црноок (ср.)
26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания ан, он, ен и с ом, ем пред буквите [б] и [п].
Венсан – Vincent (фр.), Мартен – Martin (фр.), Конт – Compte (фр.), Лион – Lyon (фр.), Рембо – Rimbaud (фр.), Бонк – Bąk (пол.), Домбровски – Dąbrowski (пол.), Ченстохова – Częstochowa (пол.), Сертан – Sertã (порт.)
26.4. Йотацията на гласните се предава както следва:
26.4.1. Йотувано [а] – с буквата я с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.
Ароябе – Arroyabe (исп.), Капрая – Capraia (ит.), Фраяно – Fraiano (ит.), Гоя – Goya (исп.), Маями – Miami (англ.), Яде – Jade (нем.), Яроу – Yarrow (англ.), Ян – Jan (пол.)
26.4.2. Йотувано [у] – с буква ю.
Юкон – Yukon (англ.), Юрата – Jurata (пол.), Юлсхам – Julshamm (норв.), Виляюсо – Villayuso (исп.)
26.4.3. Йотувано [о] – с буквосъчетанието йо в началото на името или след буква за гласна.
Дарийо – Darrieu (фр.), Йон – Yonne (фр.), Йорвил – Eurville (фр.), Йорк – York (англ.), Йънг – Yonge (англ.), Майо – Mayo (фр.), Ойос – Hoyos (исп.)
26.4.4. Йотувано [ъ] – с буквосъчетанието йъ.
Брайър – Brier (англ.), Макинтайър – MacIntyre (англ.)
26.4.5. Йотувано [е] – с буквосъчетанието йе.
Айен – Ayen (фр.), Байерн – Bayern (нем.), Йебра – Yebra (исп.), Йена – Jena (нем.), Йета – Yetta (англ.), Мейе – Meillet (фр.)
26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собствени имена от славянски езици.
Крагуевац – Крагујевац (ср.), Сараево – Sarajevo (босн.)
26.5. Не се предава йотация на гласната [и]
Бела Краина – Бела Крајина (ср.), Иржи – Jiři (чеш.)
26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.
Амио – Amiot (фр.), Биентина – Bientina (ит.), Блеър – Blair (англ.), Боало – Boileau (фр.), Ботсуана – Botswana (англ.), Емпайър Стейт Билдинг – Empire State Building (англ.), Гуадалупа – Guadalupe (исп.), Гуатемала – Guatemala (исп.), Греъм – Graham (англ.), Дарбоа – Darboi (фр.), Джулиана – Giuliana (ит.), О'Лиъри – O'Leary (англ.), Ориоло – Oriolo (ит.), Пауълс – Powels (англ.), Поатие – Poitier (фр.), Сан Иларио – San Hilario (исп.), Сериате – Seriate (ит.), Тиера дел Фуего – Tierra del Fuego (исп.), Тауър – Tower (англ.)
26.6.1. Не се допуска писане на йа и йу вместо я и ю.
Ваян – Vaillant (фр.), Маями – Miami (англ.), Маяр – Maillard (фр.)
26.6.2. Буквосъчетанието ia в краесловието се предава на български със съчетанието ия.
Аления – Alenia (фр.), Гарсия – Garcia (исп.), Италия – Italia (ит.), Калабрия – Calabria (ит.), Калифорния – California (англ.), Лучия – Luccia (ит.), Мария – Maria (исп.), Силвия – Sylvia (англ.), Синтия – Cynthia (англ.), Сторлия – Storlia (норв.)
26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с y и ы, се предават с българската буква и.
Жигуни – Жыгуны (рус.), Крим – Крым (рус.), Мартин – Мартын (рус.), Рибаков – Рыбаков (рус.), Черних – Черных (рус.), Биджов – Bydžov (чеш.), Борови – Borowy (пол.), Дибровски – Dybrowski (пол.)
Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици

При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:

27. Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици
27.1. Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю (пред у).
Авиньон – Avignon (фр.), Альона – Алёна (рус.), Бабьоф – Babeuf (фр.), Баньос – Baños (исп.), Баньо – Bagneux (фр.), Гьоте – Goethe (нем.), Малмьо – Malmö (шв.), Отьой – Auteuil (фр.), Жельона гура – Zielona Góra (пол.), Петьофи – Petöfi (унг.), Ньора – Ñora (исп.); Арманяк – Armagnac (фр.), Болоня – Bologna (ит.), Бялисток – Bialystok (пол.); Бюв – Bjuv (норв.), Косцюшко – Kościuszko (пол.), Люляйяко – Llullaillaco (исп.), Винюела – Viñuela (исп.)
27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.
Агнешка – Agnieszka (пол.), Каменец – Kamieniec (пол.), Канете – Cañete (исп.), Мелно – Mielno (пол.), Негош – Његош (ср.), Нунес – Núñes (исп.), Севине – Sévigné (фр.); Джили – Gigli (ит.), Вини – Vigny (фр.), Гогол – Гоголь (рус.), Монтен – Montaigne (фр.), Познан – Poznań (пол.)
27.3. Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.
Кирххайм – Kirchheim (нем.), Маккинли – MacKinley (англ.), Норддорф – Norddorf (нем.), Скагеррак – Skagerrak (швед.)
27.4. Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава на български само с буквата т.
Айзенщат – Eisenstadt, Хантке – Handtke, Хумболт – Humboldt, Шмит – Schmidt
27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собствени имена, се предават с буквите т и д според изговора им.
Хедър – Heather (англ.), Смит – Smith (англ.)
27.6. Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ.
Бърно – Brno (чеш.), Кръстац – Крстац (ср.), Вълтава – Vltava (чеш.), Връхлицки – Vrchlický (чеш.), Вършац – Вршац (ср.)
27.6.1. Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква [ъ], което се предава при писане.
Бийгъл – Beagle (англ.); Гренобъл – Grenoble (фр.); Нюкасъл – Newcastle (англ.); Пьотър – Петр (рус.); Piotr (пол.); Сартър – Sartre (фр.)
27.6.2. Не се вмъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м] и [н] и предходни [р] и [л].
Берн – Bern (нем.), Карл – Karl (нем.), Люцерн – Luzern (нем.), Палм – Palm (англ.), Шарл – Charles (фр.)
27.7. Съчетанието на съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската буква щ.
Бернщейн – Бернштейн (рус.), Дармщат – Darmstadt (нем.), Ещорил – Estoril (порт.), Ищван – István (унг.), Пещи – Pesti (унг.), Щабин – Sztabin (пол.), Щиван – Štiván (слов.), Щур – Štúr (слов.), Щутгарт – Stuttgart (нем.)
27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание шч.
Любошчински – Любощинский, Шчедрин – Щедрин, Шчепкин – Щепкин, Шчерба – Щерба
27.9. Испанската съгласна, отбелязвана с буквите c (когато е пред e или i) и z, се предава с буквата с.
Андалусия – Andlucia, Баласоте – Balazote, Барселона – Barcelona, Валенсия – Valencia, Веракрус – Verakruz, Мендоса – Mendoza
Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация

Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука).

28. Транслитерацията е застъпен в следните случаи:
28.1. При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.
Зигбург (нем. Siegburg), Зигфрид (нем. Siegfried), Лимож (фр. Limoge), Варад (фр. Varade), Марженка (чеш. Mařenka), Пршикопи (чеш. Příkopy)
28.2. При имена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независимо от изговора си.
Бородино (рус. Бородино), Евтушенко (рус. Евтушенко), Москва (рус. Москва), Ростов (рус. Ростов)
28.3. При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от изговора си.
Довженко (укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бардейов (слов. Bardejov), Прешов (слов. Prešov)
28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата r се предава с р независимо от изговора си.
Бьорн – Børn (шв.), Едуард – Edward (англ.), Джордж – George (англ.), Роджър – Roger (англ.), Флорнес – Flornes (шв.), Хановер – Hannover (нем.)
28.5. Допуска се употребата на s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з.
Дикенс и Дикенз – Dickens, Холмс и Холмз – Holmes, Чарлс и Чарлз – Charles; Голсуърти и Голзуърти – Galsworthy, Солсбъри и Солзбъри – Salisbury
28.6. Буквеното съчетание ng в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание нг.
Гронинген – Groningen (нидерл.), Инге – Inge (нем.), Меринг – Mehring (нем.), Нотингам – Nottingham (англ.), Солинген – Solingen (нем.), Тулинге – Tullinge (шв.)
Предаване на имена от чужди езици чрез превод
29. Някои отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български в преведена или полупреведена форма.
Белия(т) дом, Великата френска революция, Дворец на конгресите, Харта за правата на човека, Лондонска филхармония, Нобелова награда за литература; Августин Блажени, Екатерина Велика, Карл Велики, Ричард Лъвското сърце, Карлсон, който живее на покрива, Пипи Дългото чорапче, Малкия(т) принц; Баязид Първи, Лъв Пети, Ричард Трети, Йоан Павел Втори, Хенри Осми; Северна Ирландия, Южна Франция, Южноафриканска република, Източен Йерусалим, Атлантически океан, Боденско езеро, Магеланов проток, Суецки канал
29.1. Допуска се имената на някои географски обекти да се предават преведени или транскрибирани.
Големия(т) каньон и Гранд каньон, Огнена земя и Тиера дел Фуего, Скалисти планини и Роки Маунтинс
Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма.
30.1. Установено е по традиция предаването на някои имена на държави, населени места и географски обекти.
Англия – England, Бавария – Bayern, Ватерло – Waterloo, Виена – Wien, Дания – Danmark, Испания – España, Копенхаген – København, Лисабон – Lisboa, Неапол – Napoli, Ньой – Neuilly, Париж – Paris, Полша – Polska, Рейн – Rhein, Рим – Roma, Русия – Россия, Франция – France, Швеция – Sverige
30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.
Дарвин – Darwin, Делон – Delon, Вашингтон – Washington
30.3. Установено е буквените съчетания au и eu в собствени имена, навлезли отдавна в българския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев.
Август, Августин, Евклид, Евридика, Зевс, Клавдий, Плавт, Полидевк
30.4. Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.
Белински – Белинский, Любошчински – Любощинский, Мережковски – Мережковский, Чайковски – Чайковский
Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма
31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика.
Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.
Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.
Facebook ви помага да се свързвате с хората в живота ви.
Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици
32. При предаването на собствени имена от чужди езици на български в са в сила следните основни правила:
32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Жана д'Арк – Jeanne d'Arc, Лаго ди Комо – Lago di Como, О'Лиъри – O'Leary, Рио Бланко – Rio Blanco, Санта Пела – Santa Pela, Фернан Нунес – Fernán Núñez
32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребяват според правилата на българския език.
Каспъров връх – Kaparowy Wierch, Йонийско море – Mar Ionio, река Мисисипи – Mississipi River, Шетландски острови – Shetland Islands, Месински проток – Strato di Messina, Суецки канал – Qanā al-Suways, Уестминстърско абатство – Westminster Abbey
32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.
Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол), Фон Майенбург (но: Мариус фон Майенбург)
32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.
Макдугъл, Маклийн, Макнамара
32.5. Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
Габриеле д'Анунцио и Д'Анунцио – Gabriele d'Annunzio, О'Нийл – O'Neill
32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.
Питърс Ривър – Peter's River, Сотбис – Sotheby's, Кристис – Christie's
32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според оригиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.
Ню Йорк – New York, Нюпорт – Newport, Жан-Жак – Jean-Jacques, Римски-Корсаков – Римский-Корсаков
32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
Екс ан Прованс – Aix-en-Provence, Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Херк де Ста – Herk-de-Stad, Ростов на Дон – Ростов-на-Дону
32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена.
Великобритания – Great Britain, Ламанш – La Manche, Лафонтен – La Fontaine, Ларошфуко – La Rochfoucau
32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и.
Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-Гасет – José Ortega y Gasset
32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание -и.
Анди – Andes, Бахами/Бахамски острови – Bahamas, Сейшели/Сейшелски острови – Seychelles

ЗАБЕЛЕЖКА

Важна част от книжовната норма са също и многобройните примери, приведени в различни точки на Официалния правописен речник на българския език, с които се илюстрира допустимостта собствени имена и други понятия от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. Ето тези примери:

  • бира Velkopopovicky Kozel, компании Alianz, BMW, Canon Group, Microsoft; награди Oscar, HIV вирус, автомобил FIAT, камион Volvo, бензиностанция OMV, шоколад Milka, масло President, билки Folia Sennae, Radix Rhei;
  • Yahoo, Facebook, PayPal, YouTube;
  • PVC дограма, BG паспорт, GPS устройство, GSM оператор, PR агенция, SMS съобщение, TV предаване, US президент, VIP гости; CD плейър, DJ парти, RAM памет, SIM карта, DVD-та.

Допълнителни правила в Уикипедия

[редактиране на кода]
Към момента няма постигнат консенсус между общността относно правилата за транскрибиране и изписване на всички чужди имена, тъй като тази тема предизвиква дълги спорове между редакторите, които са с крайно противоположни мнения. Мненията и дискусиите може да намерите на Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница.

При предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция се запазва словоредът на оригиналния език. Това се отнася и за имена на хора, при които личното име не е в начално положение, например при:

  • китайски и корейски – първо е фамилното име, втората и третата част (ако има трета част) образуват личното име (напр: Мао Дзъдун, където „Мао“ е фамилно, а „Дзъдун“ е лично име и съответно за корейски Ким Чен Ун, където „Ким" е фамилно, а „Чен Ун“ е лично име)
  • виетнамски – първо е фамилното име, второто е пак име на близки, баща, дядо, чичо, а третото е лично име (напр: Нгуен Фу Чонг, където „Нгуен“ е фамилно, „Фу“ второ име, а „Чонг“ е лично име)
  • японски (преди Реставрация Мейджи) – първото е фамилното име, а второто личното име (напр: Ито Хиробуми, където „Ито“ е фамилното, а „Хиробуми“ е собственото име от 伊藤 博文)

Правилото по-горе има следните изключения:

  • османски турски – османски турски – първото е личното, следвано от второто име (прякор) (напр: Мустафа Байрактар, където „Мустафа“ е личното, а „Байрактар“ фамилното име от Bayraktar Mustafa)
  • унгарски – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Лайош Кошут, където „Лайош“ е личното, а „Кошут“ фамилното име от Kossuth Lajos)
  • японски (след Реставрация Мейджи) – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Кобо Абе, където „Кобо“ е личното, а „Абе“ фамилното име от 安部公房)

При въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: „Одре Тоту (на френски Audrey Tautou) е френска актриса…“ (вижте Уикипедия:Правила за оформление).

Специални правила по език

[редактиране на кода]

Имена с повече от едно значение

[редактиране на кода]
  • Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например София, Париж.
  • Ако името има други значения, се добавя пояснение след интервал и в скоби, например Слънчоглед (село), Левски (град), Вишеград (връх), Беласица (отбор), Ивайло (опера), като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница. В случай че основната статия не е създадена, тя се създава като пренасочваща страница, сочеща към новосъздаваната статия.
  • При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва Име на статия (пояснение). Например: Пирин (пояснение), Блато (пояснение).
  • За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
  • За градове в чужбина, чиито имена съвпадат с български думи, се добавя като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
  • Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.

Пояснителни страници

[редактиране на кода]

Пояснителните страници се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация – това би спестило време на всички следващи читатели.

Ако някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например Рила, Пирин, Родопи.

Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.

Специални правила по предмет на статията

[редактиране на кода]

Статии за личности

[редактиране на кода]
  • Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например Аспарух или Желю Желев, а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.
  • В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например Иван Асен II, Борис III, Йоан-Павел II.
    • Напомняне: използвайте латински букви за римските цифри, например „хикс“ вместо „Х“ на кирилица.
  • За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.
  • За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.
  • За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
  • Препоръчва се статиите за личности да се озаглавяват според обичайната в българския език практика: Име Фамилия (т.е. само първото и последното име). Унгарските и японските имена се разместват до: Име Фамилия. Изключения се допускат:
    • при бирмански имена, които нямат фамилия
    • при турци, починали преди 1934 г., които нямат фамилия
    • при японци, родени преди 1868 г., чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
    • при китайци, заглавието на чиито статии започва с фамилията, а първите имена се сливат
    • при корейци, чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
    • и – във всички случаи – когато лицето е известно по друг начин, напр. Бенедикт XVI (а не: Йозиф Ратцингер), Назъм Хикмет (а не: Назъм Рат), Франсис Форд Копола (а не: Франсис Копола)

Статии за дати, години, векове и числа

[редактиране на кода]
  • От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например 2026 г. (има интервал между годината и „г“, след буквата „г“ има точка).
  • За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например Нула, Милиард, Пи. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например 13 (число).
  • Датите се изписват по този начин: 13 август.
  • Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: 20 век. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например XX век (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).
  • За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта „пр.н.е.“ като по-неутрален: 1 век пр.н.е., 73 г. пр.н.е. (има интервал след числото и след г., а „пр.н.е.“ е без интервали).

Статии за национални химни

[редактиране на кода]

Заглавието на статии за национални химни има следния формат:

Химн на <държава>

където <държава> е заглавието на статията за съответната държава.

Статии за общини и области в България

[редактиране на кода]

Тъй като думите област и община са нарицателни имена, съгласно българския правопис те се пишат с малка буква, освен когато не са първа дума в изречение или в заглавие (наименование на статия).

Бележки

[редактиране на кода]
  1. ↑ Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 30 – 37.

Вижте също

[редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Правила_за_наименуване&oldid=12633538“.